Безкомпромисен (Никой)
50 510
21 окт. 2008 г., 14:04

Гаснат фенерите 

  Поэзия
724 0 7

Гаснат фенерите,

блудните синове на нощта.

Ах, те, предателите,

искат да я разрушат.

Със светлина през нея да проникнат,

на прашния град път да посочат,

но спира ги тя,

ах, те, блудните синове на нощта!

 

Рано излезнала хляб да потърси

лута се майка с дете,

поп видя я и се прекръсти,

прималя му, заболя го сърце.

Ах, една трошица прашна

паднала от някой господар

и минава мисъл ужасна:

"Боже, това е щедър дар!"

Наведе се майката и я изтупа,

пъхна нейде трошицата скъпа.

Господ това днес ще й дари,

а утре жива дано да не би!

В черквата детенце пламенно се моли

баща му тая вечер да го пощади.

Да престанат тези негови неволи

ще го чуеш ли, Боже!? Ах,Ти!

Там младоженец погребват

вдовицата в бяло реве,

страшни мисли я преследват

и се пита: "А сега накъде?"

Отсреща на просяк някой подхвърли петаче,

дали ще се нахрани или пак от глад ще плаче!?

Кой го е грижа за това,

че и просяците имат сърца?

Застанала на прага на своя дом

жена въвежда мъж в балтон;

моли се повече да й плати,

че детето гладно да не седи!

А то през прозореца гледа

с ръце запушило уши,

не иска нищо да чува,

но всичко се чува, уви!

Прашният град безмълвен останал

и така боли от стъклените му очи,

отдавна да чувства престанал

към своя край спокойно върви!

 

Гаснат фенерите

блудните синове на нощта,

а аз зная, че те

не са гаснели преди така!

sugar_kukli4ka от сайта

© Никой Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??