Гаснат фенерите
Гаснат фенерите,
блудните синове на нощта.
Ах, те, предателите,
искат да я разрушат.
Със светлина през нея да проникнат,
на прашния град път да посочат,
но спира ги тя,
ах, те, блудните синове на нощта!
Рано излезнала хляб да потърси
лута се майка с дете,
поп видя я и се прекръсти,
прималя му, заболя го сърце.
Ах, една трошица прашна
паднала от някой господар
и минава мисъл ужасна:
"Боже, това е щедър дар!"
Наведе се майката и я изтупа,
пъхна нейде трошицата скъпа.
Господ това днес ще й дари,
а утре жива дано да не би!
В черквата детенце пламенно се моли
баща му тая вечер да го пощади.
Да престанат тези негови неволи
ще го чуеш ли, Боже!? Ах,Ти!
Там младоженец погребват
вдовицата в бяло реве,
страшни мисли я преследват
и се пита: "А сега накъде?"
Отсреща на просяк някой подхвърли петаче,
дали ще се нахрани или пак от глад ще плаче!?
Кой го е грижа за това,
че и просяците имат сърца?
Застанала на прага на своя дом
жена въвежда мъж в балтон;
моли се повече да й плати,
че детето гладно да не седи!
А то през прозореца гледа
с ръце запушило уши,
не иска нищо да чува,
но всичко се чува, уви!
Прашният град безмълвен останал
и така боли от стъклените му очи,
отдавна да чувства престанал
към своя край спокойно върви!
Гаснат фенерите
блудните синове на нощта,
а аз зная, че те
не са гаснели преди така!
sugar_kukli4ka от сайта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
мЕРси 
