1 июн. 2024 г., 08:20

Герда в Street Pret-a-Porter

776 1 4

В дантеления рай на здрача

кракът ми идва с остър ток.

Обувката ми сенки влачи –

сънят на пътя е дълбок.

 

Витрините пред манекени –

простреляни с безброй лъчи.

А залезите – остъклени…

Стъкло в окото ми стърчи.

 

И търся, сякаш полудяла –

нали е мой и другият ми крак!

Не ме ли искаш да съм цяла,

ти, чер чорапогащник – враг?

 

Подскачам, лека като птичка,

по подиума разноглед

и ръся слънчеви трохички

на Кай в зениците от лед.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...