1 июн. 2024 г., 08:20
В дантеления рай на здрача
кракът ми идва с остър ток.
Обувката ми сенки влачи –
сънят на пътя е дълбок.
Витрините пред манекени –
простреляни с безброй лъчи.
А залезите – остъклени…
Стъкло в окото ми стърчи.
И търся, сякаш полудяла –
нали е мой и другият ми крак!
Не ме ли искаш да съм цяла,
ти, чер чорапогащник – враг? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация