1.06.2024 г., 8:20

Герда в Street Pret-a-Porter

772 1 4

В дантеления рай на здрача

кракът ми идва с остър ток.

Обувката ми сенки влачи –

сънят на пътя е дълбок.

 

Витрините пред манекени –

простреляни с безброй лъчи.

А залезите – остъклени…

Стъкло в окото ми стърчи.

 

И търся, сякаш полудяла –

нали е мой и другият ми крак!

Не ме ли искаш да съм цяла,

ти, чер чорапогащник – враг?

 

Подскачам, лека като птичка,

по подиума разноглед

и ръся слънчеви трохички

на Кай в зениците от лед.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...