1.06.2024 г., 8:20

Герда в Street Pret-a-Porter

769 1 4

В дантеления рай на здрача

кракът ми идва с остър ток.

Обувката ми сенки влачи –

сънят на пътя е дълбок.

 

Витрините пред манекени –

простреляни с безброй лъчи.

А залезите – остъклени…

Стъкло в окото ми стърчи.

 

И търся, сякаш полудяла –

нали е мой и другият ми крак!

Не ме ли искаш да съм цяла,

ти, чер чорапогащник – враг?

 

Подскачам, лека като птичка,

по подиума разноглед

и ръся слънчеви трохички

на Кай в зениците от лед.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...