В дантеления рай на здрача
кракът ми идва с остър ток.
Обувката ми сенки влачи –
сънят на пътя е дълбок.
Витрините пред манекени –
простреляни с безброй лъчи.
А залезите – остъклени…
Стъкло в окото ми стърчи.
И търся, сякаш полудяла –
нали е мой и другият ми крак!
Не ме ли искаш да съм цяла,
ти, чер чорапогащник – враг?
Подскачам, лека като птичка,
по подиума разноглед
и ръся слънчеви трохички
на Кай в зениците от лед.
© Мария Димитрова All rights reserved.
хи, хи...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
