Минало си ти
в моите очи.
От спомена за теб
вече не боли.
Твоите кафяви очи
чужди са ми разбери.
Твоите студени ръце
нямат достъп до моето сърце.
Минало си ти,
минало сме ние.
Времето от спомените пие,
настояще бяхме преди,
в бъдеще останах само аз, уви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
Там си събираме опита.Понякога отваряме красивото, щастливото, цветното.... Друг път - грозното, нещастното... И вътре има уроци. Има поуки. Има отговори... Желая препълнени със щастие чекмеджета и малки, тук-там скрити грозни чекмедженца.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
