27.09.2017 г., 22:29

Глаголни времена

1.1K 0 5

Минало си ти

в моите очи.

От спомена за теб

вече не боли.

 

Твоите кафяви очи
чужди са ми разбери.
Твоите студени ръце
нямат достъп до моето сърце. 

 

Минало си ти,

минало сме ние.

Времето от спомените пие,

настояще бяхме преди,

в бъдеще останах само аз, уви!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Човек не трябва да се връща назад! Само напред! Успех!
  • За всичко си имаме чекмедже! Там си събираме опита.Понякога отваряме красивото, щастливото, цветното.... Друг път - грозното, нещастното... И вътре има уроци. Има поуки. Има отговори... Желая препълнени със щастие чекмеджета и малки, тук-там скрити грозни чекмедженца.
  • Беше (мин.св.)! Благодаря Ви. Нека всеки има такива щастливи спомени, пък лошото нека го забравяме.
  • Уви? Значи, било е хубаво! Поздрав! Желая ти да сътвориш още хубави спомени!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...