Минало си ти
в моите очи.
От спомена за теб
вече не боли.
Твоите кафяви очи
чужди са ми разбери.
Твоите студени ръце
нямат достъп до моето сърце.
Минало си ти,
минало сме ние.
Времето от спомените пие,
настояще бяхме преди,
в бъдеще останах само аз, уви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
Там си събираме опита.Понякога отваряме красивото, щастливото, цветното.... Друг път - грозното, нещастното... И вътре има уроци. Има поуки. Има отговори... Желая препълнени със щастие чекмеджета и малки, тук-там скрити грозни чекмедженца.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
