6 сент. 2023 г., 09:20

Гларусът 2

485 2 1

                                        Гларусът 2

 

 

Здравей морска птицо, отново те видях

и ти ме позна и ми помаха с крила.

В моят роден град аз скоро те съзрях,

а сега си при морето, в твоята среда.

 

Ти подари на морето перо от своето крило,

а то моето море ми го изпрати за награда.

Морето и ти красива птицо сте в творчество,

моето творчество за душата ми е наслада.

 

Дойде септември, за жалост лятото свърши,

но спомена за теб и морето остава в мен.

Една история за море, гларус и момче не завърши,

тя продължава, бленувана мечта ден след ден.

 

Довиждане не сбогом казвам на морето,

сега си бурно и шумно, сиво и мрачно е небето.

Помахвам ви с ръка, с усмивка и малко тъга,

ти ми изпрати Голяма вълна', знам че ме разбра!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...