6 сент. 2023 г., 09:20

Гларусът 2

486 2 1

                                        Гларусът 2

 

 

Здравей морска птицо, отново те видях

и ти ме позна и ми помаха с крила.

В моят роден град аз скоро те съзрях,

а сега си при морето, в твоята среда.

 

Ти подари на морето перо от своето крило,

а то моето море ми го изпрати за награда.

Морето и ти красива птицо сте в творчество,

моето творчество за душата ми е наслада.

 

Дойде септември, за жалост лятото свърши,

но спомена за теб и морето остава в мен.

Една история за море, гларус и момче не завърши,

тя продължава, бленувана мечта ден след ден.

 

Довиждане не сбогом казвам на морето,

сега си бурно и шумно, сиво и мрачно е небето.

Помахвам ви с ръка, с усмивка и малко тъга,

ти ми изпрати Голяма вълна', знам че ме разбра!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...