Sep 6, 2023, 9:20 AM

Гларусът 2

474 2 1

                                        Гларусът 2

 

 

Здравей морска птицо, отново те видях

и ти ме позна и ми помаха с крила.

В моят роден град аз скоро те съзрях,

а сега си при морето, в твоята среда.

 

Ти подари на морето перо от своето крило,

а то моето море ми го изпрати за награда.

Морето и ти красива птицо сте в творчество,

моето творчество за душата ми е наслада.

 

Дойде септември, за жалост лятото свърши,

но спомена за теб и морето остава в мен.

Една история за море, гларус и момче не завърши,

тя продължава, бленувана мечта ден след ден.

 

Довиждане не сбогом казвам на морето,

сега си бурно и шумно, сиво и мрачно е небето.

Помахвам ви с ръка, с усмивка и малко тъга,

ти ми изпрати Голяма вълна', знам че ме разбра!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...