6.09.2023 г., 9:20

Гларусът 2

473 2 1

                                        Гларусът 2

 

 

Здравей морска птицо, отново те видях

и ти ме позна и ми помаха с крила.

В моят роден град аз скоро те съзрях,

а сега си при морето, в твоята среда.

 

Ти подари на морето перо от своето крило,

а то моето море ми го изпрати за награда.

Морето и ти красива птицо сте в творчество,

моето творчество за душата ми е наслада.

 

Дойде септември, за жалост лятото свърши,

но спомена за теб и морето остава в мен.

Една история за море, гларус и момче не завърши,

тя продължава, бленувана мечта ден след ден.

 

Довиждане не сбогом казвам на морето,

сега си бурно и шумно, сиво и мрачно е небето.

Помахвам ви с ръка, с усмивка и малко тъга,

ти ми изпрати Голяма вълна', знам че ме разбра!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...