25 июл. 2008 г., 08:55

Главна роля в моята пиеса

802 0 2
Ти кой беше? Как искреше?
С жарки лъчи или с въглени скрити?
До тебе нещо дали крещеше,
че отчаяно те обичам?

Нима повярвал си му, слънце?
Нима в съня си си решил,
че някак си, докато си се мръщил,
в сърцето ми си се вкаменил?

Кажи ми, слънце, кой си всъщност -
сбор от безброй красиви гени,
продукт на инатата си същност,
дълбаещ дупки, в пропасти вече големи?

Тази корона не е моя.
Аксесоари аз не раздавам.
Ако като на крал съм ти говорила,
то просто на себе си сценки съм разигравала.

А ти, дори в съня ми като идваш,
по-незабележим си от собствения си портрет.
Това, което от мен си взимал,
не е нещо, без което не мога да вървя напред.

Не се подвеждай, любов моя.
Докато с влюбено желание пред теб мълча,
с моето подсъзнание си говоря,
а то отдавна търси нова красота.

Имаш главна роля в моята пиеса,
но това е театъра на моята лудост,
а той гори, докато свлече се някоя завеса
и сценарият не се напълни с герои други.

24.07.2008 г.
гр. Пловдив


За този стих благодаря на Depeche mode и "Never let me down again", и на един, който се самозабрави.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....