25.07.2008 г., 8:55

Главна роля в моята пиеса

799 0 2
Ти кой беше? Как искреше?
С жарки лъчи или с въглени скрити?
До тебе нещо дали крещеше,
че отчаяно те обичам?

Нима повярвал си му, слънце?
Нима в съня си си решил,
че някак си, докато си се мръщил,
в сърцето ми си се вкаменил?

Кажи ми, слънце, кой си всъщност -
сбор от безброй красиви гени,
продукт на инатата си същност,
дълбаещ дупки, в пропасти вече големи?

Тази корона не е моя.
Аксесоари аз не раздавам.
Ако като на крал съм ти говорила,
то просто на себе си сценки съм разигравала.

А ти, дори в съня ми като идваш,
по-незабележим си от собствения си портрет.
Това, което от мен си взимал,
не е нещо, без което не мога да вървя напред.

Не се подвеждай, любов моя.
Докато с влюбено желание пред теб мълча,
с моето подсъзнание си говоря,
а то отдавна търси нова красота.

Имаш главна роля в моята пиеса,
но това е театъра на моята лудост,
а той гори, докато свлече се някоя завеса
и сценарият не се напълни с герои други.

24.07.2008 г.
гр. Пловдив


За този стих благодаря на Depeche mode и "Never let me down again", и на един, който се самозабрави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...