Jul 25, 2008, 8:55 AM

Главна роля в моята пиеса

  Poetry » Love
806 0 2
Ти кой беше? Как искреше?
С жарки лъчи или с въглени скрити?
До тебе нещо дали крещеше,
че отчаяно те обичам?

Нима повярвал си му, слънце?
Нима в съня си си решил,
че някак си, докато си се мръщил,
в сърцето ми си се вкаменил?

Кажи ми, слънце, кой си всъщност -
сбор от безброй красиви гени,
продукт на инатата си същност,
дълбаещ дупки, в пропасти вече големи?

Тази корона не е моя.
Аксесоари аз не раздавам.
Ако като на крал съм ти говорила,
то просто на себе си сценки съм разигравала.

А ти, дори в съня ми като идваш,
по-незабележим си от собствения си портрет.
Това, което от мен си взимал,
не е нещо, без което не мога да вървя напред.

Не се подвеждай, любов моя.
Докато с влюбено желание пред теб мълча,
с моето подсъзнание си говоря,
а то отдавна търси нова красота.

Имаш главна роля в моята пиеса,
но това е театъра на моята лудост,
а той гори, докато свлече се някоя завеса
и сценарият не се напълни с герои други.

24.07.2008 г.
гр. Пловдив


За този стих благодаря на Depeche mode и "Never let me down again", и на един, който се самозабрави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...