7 сент. 2010 г., 22:07

Гледам те

1.2K 0 6

 

 

 

 

 

Гледам те

 

 

Гледам те

и не мога

да  те позная.

Очите  ти 

са  тъжни.

Побеляла 

е  косата  ти.

Имаш бръчки 

по  челото си,

като  бразди 

в  нива.

Времето 

не  те  е  пощадило.

А  как 

наричаха  те  „мило”.

Смехът  ти 

водопаден

отдавна 

е  продаден.

Гледам  те

и  не вярвам 

на  очите  си,

че  ти  си  мойто 

отражение.

Ебаси  и  живота.

С уважение:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...