Гледам те
Гледам те
и не мога
да те позная.
Очите ти
са тъжни.
Побеляла
е косата ти.
Имаш бръчки
по челото си,
като бразди
в нива.
Времето
не те е пощадило.
А как
наричаха те „мило”.
Смехът ти
водопаден
отдавна
е продаден.
Гледам те
и не вярвам
на очите си,
че ти си мойто
отражение.
Ебаси и живота.
С уважение:
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени