7.09.2010 г., 22:07

Гледам те

1.1K 0 6

 

 

 

 

 

Гледам те

 

 

Гледам те

и не мога

да  те позная.

Очите  ти 

са  тъжни.

Побеляла 

е  косата  ти.

Имаш бръчки 

по  челото си,

като  бразди 

в  нива.

Времето 

не  те  е  пощадило.

А  как 

наричаха  те  „мило”.

Смехът  ти 

водопаден

отдавна 

е  продаден.

Гледам  те

и  не вярвам 

на  очите  си,

че  ти  си  мойто 

отражение.

Ебаси  и  живота.

С уважение:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...