Гледам те
Гледам те
и не мога
да те позная.
Очите ти
са тъжни.
Побеляла
е косата ти.
Имаш бръчки
по челото си,
като бразди
в нива.
Времето
не те е пощадило.
А как
наричаха те „мило”.
Смехът ти
водопаден
отдавна
е продаден.
Гледам те
и не вярвам
на очите си,
че ти си мойто
отражение.
Ебаси и живота.
С уважение:
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Да не би и ти да имаш рожден ден днес?
