Гледка към вътрешния двор

22 окт. 2024 г., 12:36

Поэзия » Любовная

137 1 2

ГЛЕДКА КЪМ ВЪТРЕШНИЯ ДВОР

Делириумът на реката,

потайностите на страстта

оставят кален отпечатък.

Аз грешна синева избрах.

Подмами ме припламващ изгрев,

дочух ли птици – не разбрах.

Изгубено в мъглата фризби –

завръщаше се твоят смях.

Студено стана и различно,

посърнал, срути се денят.

Дали защото те обичах,

все още вярвах на съня.

Но време е да се събудя,

да разбера с горчивина,

как пърхащите пеперуди

попари утринна слана.

И гледам от различен ъгъл,

когато пиша този стих.

Не беше важно кой е лъгал,

а истината кой спести.

Валентина Йотова, 22 октомври 2024 г., София

Фотография - авторът