Гледка към вътрешния двор
ГЛЕДКА КЪМ ВЪТРЕШНИЯ ДВОР
Делириумът на реката,
потайностите на страстта
оставят кален отпечатък.
Аз грешна синева избрах.
Подмами ме припламващ изгрев,
дочух ли птици – не разбрах.
Изгубено в мъглата фризби –
завръщаше се твоят смях.
Студено стана и различно,
посърнал, срути се денят.
Дали защото те обичах,
все още вярвах на съня.
Но време е да се събудя,
да разбера с горчивина,
как пърхащите пеперуди
попари утринна слана.
И гледам от различен ъгъл,
когато пиша този стих.
Не беше важно кой е лъгал,
а истината кой спести.
Валентина Йотова, 22 октомври 2024 г., София
Фотография - авторът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
