danda (Даниела)
358 1120
3 июн. 2011 г., 12:05

Глезла 

  Поэзия » Другая
654 0 5

Нима не виждаш –

скъсаха се тънките препаски

на ризницата, дето викат ù живот,

а някои казват:

„И ранена

ТРЯБВА

да посрещнеш новите препятствия,

от пръснатите им тела

да си отгледаш

друг, по-здрав обков.”

Измислици!

Те, раните, болят,

дори и заздравели,

нахалстват, плезят се,

досущ като деца,

изпитват

на търпението крехките предели,

а после се обличат във червено.

Суета!

Разглезена

и аз не спрях да спекулирам

със болката,

с коварните приумици на любовта...

Нали не ни боли,

когато с всеки дъх по мъничко умираме?

А смисълът

и той е гол –

срамува се зад нечия усмивка

или пък сълза.

 

 

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно!
  • Харасах размислите на една "глезла"! Браво и от мен
  • Хубаво, смислено философско стихотворение, браво!
  • Благодаря ви, Роси, Илко! Четири удивителни, една усмивка - какъв по-голям смисъл от това!
  • "Нали не ни боли,
    когато с всеки дъх по мъничко умираме?"
    !!!
Предложения
: ??:??