Глезла
Нима не виждаш –
скъсаха се тънките препаски
на ризницата, дето викат ù живот,
а някои казват:
„И ранена
ТРЯБВА
да посрещнеш новите препятствия,
от пръснатите им тела
да си отгледаш
друг, по-здрав обков.”
Измислици!
Те, раните, болят,
дори и заздравели,
нахалстват, плезят се,
досущ като деца,
изпитват
на търпението крехките предели,
а после се обличат във червено.
Суета!
Разглезена
и аз не спрях да спекулирам
със болката,
с коварните приумици на любовта...
Нали не ни боли,
когато с всеки дъх по мъничко умираме?
А смисълът
и той е гол –
срамува се зад нечия усмивка
или пък сълза.
© Даниела All rights reserved.
