Глухарчета
Отскубна се вятърът от юздите си.
Развя зелена грива над тополите.
А те с любов му постлаха -
легло от бял пух сред клоните.
Под тях, килим от глухарчета.
Златни монети – имане в тревата!
Нагиздени с жълти сукманчета
флиртуват със слънцето край реката.
Други, помъдрели от времето
поклащаха побелели главици.
Те знаеха, вятърът затанцува ли,
превръща ги в сребристи звездици.
Ще литнат в небесата без време.
Без корени, без листенца дори,
за нов живот скътали семе…
До следваща пролет, златни сестри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Много благодаря, zelenaradost !