Глухарчета

14 мая 2021 г., 07:30

Поэзия » Другая

251 0 5

Отскубна се вятърът от юздите си.

Развя зелена грива над тополите.

А те с любов му постлаха -

легло от бял пух сред клоните.

Под тях, килим от глухарчета.

Златни монети – имане в тревата!

Нагиздени с жълти сукманчета

флиртуват със слънцето край реката.

Други, помъдрели от времето

поклащаха побелели главици.

Те знаеха, вятърът затанцува ли,

превръща ги в сребристи звездици.

Ще литнат в небесата без време.

Без корени, без листенца дори,

за нов живот скътали семе…

До следваща пролет, златни сестри.

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2021-05-16T19:56:24+03:00

Роси, Лидия, сърдечно ви благодаря! За мен е важно мнението ви!
Ida-L (Лидия)

2021-05-15T16:07:10+03:00

Хареса ми. Хубави метафори.
РосиДимова (Росица Димова)

2021-05-15T16:01:53+03:00

Много нежно и прекрасно описано! Хареса ми!
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2021-05-14T20:08:12+03:00

Всеки ден се изкачваме по алеята до Хисарлъка. Дали заради ограничението покрай пандемията сме по-чувствителни към природата, не зная, но е прекрасно тази пролет. Всяко нещо там може да се превърне в причина за поетично вдъхновение Много благодаря, zelenaradost !
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-05-14T17:22:53+03:00

Красиво е, с удоволствие го прочетох!