May 14, 2021, 7:30 AM

Глухарчета

  Poetry » Other
486 0 5

Отскубна се вятърът от юздите си.

Развя зелена грива над тополите.

А те с любов му постлаха -

легло от бял пух сред клоните.

Под тях, килим от глухарчета.

Златни монети – имане в тревата!  

Нагиздени с жълти сукманчета

флиртуват със слънцето край реката.

Други, помъдрели от времето

поклащаха побелели главици.

Те знаеха, вятърът затанцува ли,

превръща ги в сребристи звездици.

Ще литнат в небесата без време.                    

Без корени, без листенца дори,

за нов живот скътали семе…

До следваща пролет, златни сестри.   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...