May 14, 2021, 7:30 AM

Глухарчета 

  Poetry » Other
283 0 5

Отскубна се вятърът от юздите си.

Развя зелена грива над тополите.

А те с любов му постлаха -

легло от бял пух сред клоните.

Под тях, килим от глухарчета.

Златни монети – имане в тревата!  

Нагиздени с жълти сукманчета

флиртуват със слънцето край реката.

Други, помъдрели от времето

поклащаха побелели главици.

Те знаеха, вятърът затанцува ли,

превръща ги в сребристи звездици.

Ще литнат в небесата без време.                    

Без корени, без листенца дори,

за нов живот скътали семе…

До следваща пролет, златни сестри.   

 

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??