Глухарчета
Отскубна се вятърът от юздите си.
Развя зелена грива над тополите.
А те с любов му постлаха -
легло от бял пух сред клоните.
Под тях, килим от глухарчета.
Златни монети – имане в тревата!
Нагиздени с жълти сукманчета
флиртуват със слънцето край реката.
Други, помъдрели от времето
поклащаха побелели главици.
Те знаеха, вятърът затанцува ли,
превръща ги в сребристи звездици.
Ще литнат в небесата без време.
Без корени, без листенца дори,
за нов живот скътали семе…
До следваща пролет, златни сестри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Много благодаря, zelenaradost !