Глухоняма обич

13 мая 2014 г., 22:01

Поэзия » Философская

599 0 4

Глухоняма обич

Шумът от чувствата несподелени

се слива с градската среда.

И хората вървят изпепелени,

невиждащи към някаква следа.

Работят много и дори творят

на мечтите си неписания стих.

Силно искат да благодарят,

но гласът им пак е твърде тих.

Никой няма да ги чуе –

градската безчувственост крещи.

Любовта им иска грубо да нахлуе -

светът от чувства иска да трещи!

Но няма! Шумно е от суета!

И хората обичат пак без звук.

Чувството превръща се в щета.

Любов кастрирана - без отзвук!

manipuliram (Манипулирам)

2014-05-15T11:11:11+03:00

Благодаря, Сънче, Милена, че оценихте
Sanvali (Санвали)

2014-05-14T12:04:48+03:00

Има такива случаи - жалко... Споделената любов е красиво състояние...

Поздрав, М-че!
manipuliram (Манипулирам)

2014-05-14T09:04:02+03:00

Анабел, благодаря ти за прозата Знаеш, че черпя вдъхновение от всякакви неща и не е задължително всичко да минава през мен. Глухонямата ми обич например е вдъхновена от сюжет, в който двамата герои лудо влюбени цял живот един в друг, никога не признават любовта си, поради редица обстоятелства, правят неуспешни бракове и се измъчват до смъртта си, но така и не намират смелост да кажат "обичам те".