13 мая 2014 г., 22:01

Глухоняма обич

982 0 3

Глухоняма обич

 

Шумът от чувствата несподелени

се слива с градската среда.

И хората вървят изпепелени,

невиждащи към някаква следа.

 

Работят много и дори творят

на мечтите си неписания стих.

Силно искат да благодарят,

но гласът им пак е твърде тих.

 

Никой няма да ги чуе –

градската безчувственост крещи.

Любовта им иска грубо да нахлуе -

светът от чувства иска да трещи!

 

Но няма! Шумно е от суета!

И хората обичат пак без звук.

Чувството превръща се в щета.

Любов кастрирана - без отзвук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Сънче, Милена, че оценихте
  • Има такива случаи - жалко... Споделената любов е красиво състояние...

    Поздрав, М-че!
  • Анабел, благодаря ти за прозата Знаеш, че черпя вдъхновение от всякакви неща и не е задължително всичко да минава през мен. Глухонямата ми обич например е вдъхновена от сюжет, в който двамата герои лудо влюбени цял живот един в друг, никога не признават любовта си, поради редица обстоятелства, правят неуспешни бракове и се измъчват до смъртта си, но така и не намират смелост да кажат "обичам те".

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...