Глухоняма обич
Глухоняма обич
Шумът от чувствата несподелени
се слива с градската среда.
И хората вървят изпепелени,
невиждащи към някаква следа.
Работят много и дори творят
на мечтите си неписания стих.
Силно искат да благодарят,
но гласът им пак е твърде тих.
Никой няма да ги чуе –
градската безчувственост крещи.
Любовта им иска грубо да нахлуе -
светът от чувства иска да трещи!
Но няма! Шумно е от суета!
И хората обичат пак без звук.
Чувството превръща се в щета.
Любов кастрирана - без отзвук!
© Манипулирам All rights reserved.
