May 13, 2014, 10:01 PM

Глухоняма обич 

  Poetry » Phylosophy
598 0 4

Глухоняма обич

 

Шумът от чувствата несподелени

се слива с градската среда.

И хората вървят изпепелени,

невиждащи към някаква следа.

 

Работят много и дори творят

на мечтите си неписания стих.

Силно искат да благодарят,

но гласът им пак е твърде тих.

 

Никой няма да ги чуе –

градската безчувственост крещи.

Любовта им иска грубо да нахлуе -

светът от чувства иска да трещи!

 

Но няма! Шумно е от суета!

И хората обичат пак без звук.

Чувството превръща се в щета.

Любов кастрирана - без отзвук!

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Сънче, Милена, че оценихте
  • Има такива случаи - жалко... Споделената любов е красиво състояние...

    Поздрав, М-че!
  • Анабел, благодаря ти за прозата Знаеш, че черпя вдъхновение от всякакви неща и не е задължително всичко да минава през мен. Глухонямата ми обич например е вдъхновена от сюжет, в който двамата герои лудо влюбени цял живот един в друг, никога не признават любовта си, поради редица обстоятелства, правят неуспешни бракове и се измъчват до смъртта си, но така и не намират смелост да кажат "обичам те".
Random works
: ??:??