May 13, 2014, 10:01 PM

Глухоняма обич

985 0 3

Глухоняма обич

 

Шумът от чувствата несподелени

се слива с градската среда.

И хората вървят изпепелени,

невиждащи към някаква следа.

 

Работят много и дори творят

на мечтите си неписания стих.

Силно искат да благодарят,

но гласът им пак е твърде тих.

 

Никой няма да ги чуе –

градската безчувственост крещи.

Любовта им иска грубо да нахлуе -

светът от чувства иска да трещи!

 

Но няма! Шумно е от суета!

И хората обичат пак без звук.

Чувството превръща се в щета.

Любов кастрирана - без отзвук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Сънче, Милена, че оценихте
  • Има такива случаи - жалко... Споделената любов е красиво състояние...

    Поздрав, М-че!
  • Анабел, благодаря ти за прозата Знаеш, че черпя вдъхновение от всякакви неща и не е задължително всичко да минава през мен. Глухонямата ми обич например е вдъхновена от сюжет, в който двамата герои лудо влюбени цял живот един в друг, никога не признават любовта си, поради редица обстоятелства, правят неуспешни бракове и се измъчват до смъртта си, но така и не намират смелост да кажат "обичам те".

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...