tsofa (Марин Цанков)
210 396
19 июл. 2009 г., 13:27

Глупак 

  Поэзия » Философская
905 0 10

     ГЛУПАК

 

Срещнаха се двама стари,

от училище другари.

Първият отличник – тачен,

а пък вторият – невзрачен.

На отличника в класа

бяха лепнали „ума”.

Всеки с прякор бе, за знак.

Тъй невзрачният – „глупак”.

Във костюм облечен  черен,

първият, със глас уверен,

почна разговора смело:

– Как се движи твойто дело?

Как живееш? Как се справяш?

От какво пари набавяш?

В опит да седи достойно

рече глупчото спокойно:

– Женен съм, с дечица две.

И с парите съм добре.

Бачках няколко години

в магазинче на роднини,

а сега шофирам в склад –

горе-долу съм рахат.

Ами ти? Къде се дяна?

Чувам, данъчен си станал.

– Да. – се силен вик дочу,

след което се наду –

икономика завърших,

после в банка пръсти кърших.

Преди време, неотдавна,

се сдобих с тапия правна.

Плащам кредити безчет –

джип, дивани, мезонет,

но проблем паричен нямам –

мойта пачка е голяма.

– Аз живея във тристаен –

от баща ми беше пра’ен.

Достроих го с триста зора

и сега ми е опора.

Купих си и голфче тройка –

казват сполучлива кройка.

Ами ти? Деца? Жена?

– Имам, а и не една.

Но децата са товар,

пък и аз съм твърде стар.

Времето ми май изтече –

на четирийсет съм вече.

 

Още няколко минути

можеха да бъдат чути

да говорят си неща

за живота, за целта,

за казармата, чужбина.

Разговорът позастина.

Стиснаха ръце и всеки

си по своите пътеки.

 

Вкъщи глупчото прибра се,

носещ бирени запаси.

Щом отвори си вратата,

го посрещнаха децата,

а предвид и миризмата,

нещо готвеше жената.

И помисли си тогаз

той, с насмешка и в захлас:

„А глупакът бил съм аз?”

 

© Марин Цанков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стила ти наистина е уникален!Продължавай в същия дух!
  • Eто това ми харесва! И е майсторски изпипано!
  • Много точно - в десятката!
    Поздравления!
  • Рецептата за щастие е само една:радвай се на простичките неща от живота и не се цели твърде нависоко !Поздравления за идеята и изпълнението!
  • В клас е едно, в живота друго...
  • Ти си уникат, Човече! Със собствен стил. Капка мед си.
  • Хей, родих се в твойта песен,
    с вяра и усмивки днес!
    Истински си ни поднесъл
    мутрафонския кафез!
    Браво, приятелю!
  • Много, много вярно! Опозиция на манталитети, която кара човек да се замисли за критериите на успеха...Дълъг размисъл следва след прочита на тези стихове...Перфектна форма! Поздравления!
  • Интересна притча, но не могада взема страна.Според мен и двамата типажи са еднакво щастливи.Няма еднозначна рецепта за щастието.Това, което за един е щастие, за друг е бреме и нещастие и обратно.Важното е човек да намери себе си и да върши, това,което най му се отдава и го радва!Приветствам те за това мъдро стихо!
  • Радостта е там където,
    можеш тихо да се прибереш,
    за ризата да дърпа те детето,
    докато усмивка просто му дадеш.
Предложения
: ??:??