Глупак
ГЛУПАК
Срещнаха се двама стари,
от училище другари.
Първият отличник – тачен,
а пък вторият – невзрачен.
На отличника в класа
бяха лепнали „ума”.
Всеки с прякор бе, за знак.
Тъй невзрачният – „глупак”.
Във костюм облечен черен,
първият, със глас уверен,
почна разговора смело:
– Как се движи твойто дело?
Как живееш? Как се справяш?
От какво пари набавяш?
В опит да седи достойно
рече глупчото спокойно:
– Женен съм, с дечица две.
И с парите съм добре.
Бачках няколко години
в магазинче на роднини,
а сега шофирам в склад –
горе-долу съм рахат.
Ами ти? Къде се дяна?
Чувам, данъчен си станал.
– Да. – се силен вик дочу,
след което се наду –
икономика завърших,
после в банка пръсти кърших.
Преди време, неотдавна,
се сдобих с тапия правна.
Плащам кредити безчет –
джип, дивани, мезонет,
но проблем паричен нямам –
мойта пачка е голяма.
– Аз живея във тристаен –
от баща ми беше пра’ен.
Достроих го с триста зора
и сега ми е опора.
Купих си и голфче тройка –
казват сполучлива кройка.
Ами ти? Деца? Жена?
– Имам, а и не една.
Но децата са товар,
пък и аз съм твърде стар.
Времето ми май изтече –
на четирийсет съм вече.
Още няколко минути
можеха да бъдат чути
да говорят си неща
за живота, за целта,
за казармата, чужбина.
Разговорът позастина.
Стиснаха ръце и всеки
си по своите пътеки.
Вкъщи глупчото прибра се,
носещ бирени запаси.
Щом отвори си вратата,
го посрещнаха децата,
а предвид и миризмата,
нещо готвеше жената.
И помисли си тогаз
той, с насмешка и в захлас:
„А глупакът бил съм аз?”
© Марин Цанков All rights reserved.
