5 сент. 2024 г., 07:36
Кротко по ръба на утрото,
глупакът безстрашен върви.
Зад него залязло е времето,
пред него - изгрели звезди.
Сърцето му - пламък в мрака,
нарамил торба със мечти,
глупакът не иска да чака,
като вятър свободен лети.
В очите му живее зората,
в гърдите му слънцето спи.
Наивен и сляп е глупакът,
неспособен да стори злини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация