5 сент. 2024 г., 07:36

Глупакът

543 0 0

Кротко по ръба на утрото,

глупакът безстрашен върви.

Зад него залязло е времето,

пред него - изгрели звезди.

 

Сърцето му - пламък в мрака,

нарамил торба със мечти,

глупакът не иска да чака,

като вятър свободен лети.

 

В очите му живее зората,

в гърдите му слънцето спи.

Наивен и сляп е глупакът,

неспособен да стори злини.

 

И всяка негова стъпка е с песен,

другарят му верен щом бди,

дали ще се изгуби глупакът,

ще го срещнат ли черни очи.

 

Бележка: Първото произведение от поредица, посветена на големите аркани на Таро, а именно нулевия аркан - Глупакът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nebula Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...