Sep 5, 2024, 7:36 AM

Глупакът

  Poetry » Other
559 0 0

Кротко по ръба на утрото,

глупакът безстрашен върви.

Зад него залязло е времето,

пред него - изгрели звезди.

 

Сърцето му - пламък в мрака,

нарамил торба със мечти,

глупакът не иска да чака,

като вятър свободен лети.

 

В очите му живее зората,

в гърдите му слънцето спи.

Наивен и сляп е глупакът,

неспособен да стори злини.

 

И всяка негова стъпка е с песен,

другарят му верен щом бди,

дали ще се изгуби глупакът,

ще го срещнат ли черни очи.

 

Бележка: Първото произведение от поредица, посветена на големите аркани на Таро, а именно нулевия аркан - Глупакът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nebula All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...