Sep 5, 2024, 7:36 AM

Глупакът

  Poetry » Other
532 0 0

Кротко по ръба на утрото,

глупакът безстрашен върви.

Зад него залязло е времето,

пред него - изгрели звезди.

 

Сърцето му - пламък в мрака,

нарамил торба със мечти,

глупакът не иска да чака,

като вятър свободен лети.

 

В очите му живее зората,

в гърдите му слънцето спи.

Наивен и сляп е глупакът,

неспособен да стори злини.

 

И всяка негова стъпка е с песен,

другарят му верен щом бди,

дали ще се изгуби глупакът,

ще го срещнат ли черни очи.

 

Бележка: Първото произведение от поредица, посветена на големите аркани на Таро, а именно нулевия аркан - Глупакът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nebula All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....