Sep 5, 2024, 7:36 AM

Глупакът

  Poetry » Other
533 0 0

Кротко по ръба на утрото,

глупакът безстрашен върви.

Зад него залязло е времето,

пред него - изгрели звезди.

 

Сърцето му - пламък в мрака,

нарамил торба със мечти,

глупакът не иска да чака,

като вятър свободен лети.

 

В очите му живее зората,

в гърдите му слънцето спи.

Наивен и сляп е глупакът,

неспособен да стори злини.

 

И всяка негова стъпка е с песен,

другарят му верен щом бди,

дали ще се изгуби глупакът,

ще го срещнат ли черни очи.

 

Бележка: Първото произведение от поредица, посветена на големите аркани на Таро, а именно нулевия аркан - Глупакът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nebula All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...