Кротко по ръба на утрото,
глупакът безстрашен върви.
Зад него залязло е времето,
пред него - изгрели звезди.
Сърцето му - пламък в мрака,
нарамил торба със мечти,
глупакът не иска да чака,
като вятър свободен лети.
В очите му живее зората,
в гърдите му слънцето спи.
Наивен и сляп е глупакът,
неспособен да стори злини.
И всяка негова стъпка е с песен,
другарят му верен щом бди,
дали ще се изгуби глупакът,
ще го срещнат ли черни очи.
Бележка: Първото произведение от поредица, посветена на големите аркани на Таро, а именно нулевия аркан - Глупакът.
© Nebula Всички права запазени