5.09.2024 г., 7:36

Глупакът

534 0 0

Кротко по ръба на утрото,

глупакът безстрашен върви.

Зад него залязло е времето,

пред него - изгрели звезди.

 

Сърцето му - пламък в мрака,

нарамил торба със мечти,

глупакът не иска да чака,

като вятър свободен лети.

 

В очите му живее зората,

в гърдите му слънцето спи.

Наивен и сляп е глупакът,

неспособен да стори злини.

 

И всяка негова стъпка е с песен,

другарят му верен щом бди,

дали ще се изгуби глупакът,

ще го срещнат ли черни очи.

 

Бележка: Първото произведение от поредица, посветена на големите аркани на Таро, а именно нулевия аркан - Глупакът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nebula Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...