icohim (Христо Стоянов)
180 985
16 мар. 2012 г., 03:32

Гневно 

  Поэзия
539 0 4

Едно измъчено от болка изражение,

събрало в себе си гнева на обичта.

По устните чете се само съжаление.

Личат резките по ранимата душа.

 

И плачат, сякаш че очите, но без сълзи.

Редят във пара монотонни грехове,

от думи, обгърнати в от обич дългове -

като цветя изкуствени – фалшиви смехове!

 

Усмивката посърнала – отдавна скрита

зад изящен цирк от пъстроцветни клевети.

И кога за последен път ме ти попита:

- Обичаш ли ме? – моля, сподели!...

 

Мълчиш… Очи присвиваш в болката,

но от срам и от куртоазия дошла!

Сърцето и душата не понасят толкова

да бъдат мачкани в на изневярата калта!

 

Последно „Сбогом!” казвам и политам

към стария познат излющен свят,

който макар прогнил е лесен за напипване -

като повехнал хризантемен цвят…

 

А ти ще търсиш нови розови вълнения,

но не под моята посърнала душа!

За теб там няма място! Моля те, върни ми я!...

…в шишенце малко от реликтова сълза…

© Христо Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Единственото по-неприятно нещо от това да бъдем наранени, е причината за това да бъдем самите ние! Боли, когато не можеш да направиш нищо, когато сам причиняваш болката... ех, винаги обличаш емоциите и чувствата в точните думи. Стиховете са прекрасни, но болката в тях...вярвам, че ще бъде потушена.
  • Много хубаво стихотворение, макар и тъжно!Но тъгата и болката са също част от живота ни!Поздравления, Христо!
  • Тъжна изповед,на ранена душа,но пътеки има много през този шарен свят,само трябва отново и от някой да се извървят!Поздрав!
  • Не бих казала, че е гневно! По-скоро болно, но такъв е животът!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??