Гневно
Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи.
Редят във пара монотонни грехове,
от думи, обгърнати в от обич дългове -
като цветя изкуствени – фалшиви смехове!
Усмивката посърнала – отдавна скрита
зад изящен цирк от пъстроцветни клевети.
И кога за последен път ме ти попита:
- Обичаш ли ме? – моля, сподели!...
Мълчиш… Очи присвиваш в болката,
но от срам и от куртоазия дошла!
Сърцето и душата не понасят толкова
да бъдат мачкани в на изневярата калта!
Последно „Сбогом!” казвам и политам
към стария познат излющен свят,
който макар прогнил е лесен за напипване -
като повехнал хризантемен цвят…
А ти ще търсиш нови розови вълнения,
но не под моята посърнала душа!
За теб там няма място! Моля те, върни ми я!...
…в шишенце малко от реликтова сълза…
© Христо Стоянов All rights reserved.
