Гневно
Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи.
Редят във пара монотонни грехове,
от думи, обгърнати в от обич дългове -
като цветя изкуствени – фалшиви смехове!
Усмивката посърнала – отдавна скрита
зад изящен цирк от пъстроцветни клевети.
И кога за последен път ме ти попита:
- Обичаш ли ме? – моля, сподели!...
Мълчиш… Очи присвиваш в болката,
но от срам и от куртоазия дошла!
Сърцето и душата не понасят толкова
да бъдат мачкани в на изневярата калта!
Последно „Сбогом!” казвам и политам
към стария познат излющен свят,
който макар прогнил е лесен за напипване -
като повехнал хризантемен цвят…
А ти ще търсиш нови розови вълнения,
но не под моята посърнала душа!
За теб там няма място! Моля те, върни ми я!...
…в шишенце малко от реликтова сълза…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
