25 февр. 2018 г., 16:37  

Гоблен в зелено 

  Поэзия » Пейзажная
1781 8 35

 

 

Някой е минал през тази гора,

глуха до вчера и снежна,

и с теменужки и птичи пера

той нарисувал е нежност.

 

Пъпките в клоните вече цъфтят,

пили нектар от небето.

Пак с разноцветна нега ще блестят

гиздави плодни дръвчета.

 

С вяра родените млечни треви

всичко в зелено бродират.

Сякаш земята ни слънце пови

и със усмивка полира.

 

Облачно рехав магичен дъждец

в унес с авлигите пее.

Те са роднини на всеки врабец,

свикнал и в сняг да живее.

 

Но е събуден бъбреца капчук,

морзова истина срича:

Тя е навсякъде, вече е тук,

студ от сърцата съблича.

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Моя пролет »

4 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??