Гоблен в зелено
Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
той нарисувал е нежност.
Пъпките в клоните вече цъфтят,
пили нектар от небето.
Пак с разноцветна нега ще блестят
гиздави плодни дръвчета.
С вяра родените млечни треви
всичко в зелено бродират.
Сякаш земята ни слънце пови
и със усмивка полира.
Облачно рехав магичен дъждец
в унес с авлигите пее.
Те са роднини на всеки врабец,
свикнал и в сняг да живее.
Но е събуден бъбреца капчук,
морзова истина срича:
Тя е навсякъде, вече е тук,
студ от сърцата съблича.
© Мария Панайотова All rights reserved.
