Голяма харманска метла
И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете,
харманът ми все е широк.
От всичкото стръмно сърцето
набира за полет отскок.
Поръсвам сълзѝ и премитам,
разкихвам небето - от прах.
Високо нагоре политам,
над болка, заблуди и страх.
Поглеждайте нощем небето,
с метлата харманска мета,
звездица ще дам, да му свети,
на всеки човек по света...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
