Голяма харманска метла
И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете,
харманът ми все е широк.
От всичкото стръмно сърцето
набира за полет отскок.
Поръсвам сълзѝ и премитам,
разкихвам небето - от прах.
Високо нагоре политам,
над болка, заблуди и страх.
Поглеждайте нощем небето,
с метлата харманска мета,
звездица ще дам, да му свети,
на всеки човек по света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
