12 нояб. 2016 г., 18:48

Голямо момиче

652 1 5

Да бях си останала малко момиче, 
а вече пораснах голяма жена. 
Живота суров ми беше учител, 
за блясък и слава не ме е създал. 

 

Да бях си останала семпло момиче, 
а аз се превърнах в красива мечта. 
И грозното пате превръща се в лебед,
щом в гърдите си носи мила душа. 

 

Да бях си останала тихо момиче, 
а аз се превърнах във буйна река. 
Жаден, от мен живот си отпивай, 
поглъщай на глътки жива вода...

 

Да бях си останала наивно момиче, 
а аз се превърнах във мъдра жена.
Щом обич дарявам навред и не питам, 
дали добрината има цена... 
 
Да бях си останала мило момиче, 
а аз се превърнах във лъч светлина. 
На обич и вяра сега ви заричам 
и нека ви сгрея с таз топлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...