Голямо момиче
Да бях си останала малко момиче,
а вече пораснах голяма жена.
Живота суров ми беше учител,
за блясък и слава не ме е създал.
Да бях си останала семпло момиче,
а аз се превърнах в красива мечта.
И грозното пате превръща се в лебед,
щом в гърдите си носи мила душа.
Да бях си останала тихо момиче,
а аз се превърнах във буйна река.
Жаден, от мен живот си отпивай,
поглъщай на глътки жива вода...
Да бях си останала наивно момиче,
а аз се превърнах във мъдра жена.
Щом обич дарявам навред и не питам,
дали добрината има цена...
Да бях си останала мило момиче,
а аз се превърнах във лъч светлина.
На обич и вяра сега ви заричам
и нека ви сгрея с таз топлина!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
