30 янв. 2014 г., 18:12

Гора

904 0 2

Дърветата са като хора -

красиви, горди, и сами... 

                                            и гниещи.

Живеещи, живели и умиращи.

Гората ги е скривала, запазвала, 

                                             и смазвала.

Гората - техният затвор...

Дърветата са като хора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Урумов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обществото е затвор, но ние се стремим към затвора, за да оцелеем, нали... А вероятно много повече искаме да сме сами... Но ни е страх... атавистичен страх...
  • Гората, техния затвор!
    Мъдрост!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...