Гора

Poetry » Philosophical

896 0 2

Дърветата са като хора -

красиви, горди, и сами...

и гниещи.

Живеещи, живели и умиращи.

Гората ги е скривала, запазвала,

и смазвала.

Гората - техният затвор...

Дърветата са като хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Bezzhichen (Безжичен)

Обществото е затвор, но ние се стремим към затвора, за да оцелеем, нали... А вероятно много повече искаме да сме сами... Но ни е страх... атавистичен страх...

2014-02-02T21:31:06+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Гората, техния затвор!
Мъдрост!

2014-02-02T11:16:40+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0