Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.

Мечтаех да я срещна, да е моя,
да я спечеля, даже да угасна!
Не се страхувах да се хвърля в боя...
Ала след нея нищо не зарасна.

Останах там да гледам как се мъчи,
присмивах се в лицето й без жалост.
О, щастие! Да виждам как се гърчи!
Нарадвах й се с цялата си наглост...

Горчива изповед. Ще бъде кратка -
любов отдавна в мене не вирее.
Разсипах я на пътя. Беше сладко
в очите й сълзливи да се смея.

Веднъж едва осмисли тя живота ми -
със вяра огнена! Обричана, отричана.
Подритнах я. Разбита и сиротна бе...
Заслужи си го! Щом ме е обичала...