13 ene 2013, 10:36

Горчива изповед

  Poesía
685 0 1

Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.

 

Мечтаех да я срещна, да е моя,
да я спечеля, даже да угасна!
Не се страхувах да се хвърля в боя...
Ала след нея нищо не зарасна.

 

Останах там да гледам как се мъчи,
присмивах се в лицето й без жалост.
О, щастие! Да виждам как се гърчи!
Нарадвах й се с цялата си наглост...

 

Горчива изповед. Ще бъде кратка -
любов отдавна в мене не вирее.
Разсипах я на пътя. Беше сладко
в очите й сълзливи да се смея.

 

Веднъж едва осмисли тя живота ми -
със вяра огнена! Обричана, отричана.
Подритнах я. Разбита и сиротна бе...
Заслужи си го! Щом ме е обичала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...