13.01.2013 г., 10:36

Горчива изповед

684 0 1

Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.

 

Мечтаех да я срещна, да е моя,
да я спечеля, даже да угасна!
Не се страхувах да се хвърля в боя...
Ала след нея нищо не зарасна.

 

Останах там да гледам как се мъчи,
присмивах се в лицето й без жалост.
О, щастие! Да виждам как се гърчи!
Нарадвах й се с цялата си наглост...

 

Горчива изповед. Ще бъде кратка -
любов отдавна в мене не вирее.
Разсипах я на пътя. Беше сладко
в очите й сълзливи да се смея.

 

Веднъж едва осмисли тя живота ми -
със вяра огнена! Обричана, отричана.
Подритнах я. Разбита и сиротна бе...
Заслужи си го! Щом ме е обичала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...