Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.
Мечтаех да я срещна, да е моя,
да я спечеля, даже да угасна!
Не се страхувах да се хвърля в боя...
Ала след нея нищо не зарасна.
Останах там да гледам как се мъчи,
присмивах се в лицето й без жалост.
О, щастие! Да виждам как се гърчи!
Нарадвах й се с цялата си наглост... ...