По стъклото една сълза,
бавно, тежко се стича.
От очите ми избяга тя
и там за утеха се спря.
А стъклото безразлично ледено,
в прозрачно чувство безвременно,
от сълзата застина в усещане трудно,
лицето му бледо изгоря ужасно.
Тази самотна сълза, наситена с болка,
безмилостно стъклото попари,
от нея сърцето му – не издържа,
взривно за миг се пропука леда.
© Ирена Дочева Все права защищены