По стъклото една сълза,
бавно, тежко се стича.
От очите ми избяга тя
и там за утеха се спря.
А стъклото безразлично ледено,
в прозрачно чувство безвременно,
от сълзата застина в усещане трудно,
лицето му бледо изгоря ужасно.
Тази самотна сълза, наситена с болка,
безмилостно стъклото попари,
от нея сърцето му – не издържа,
взривно за миг се пропука леда.
© Ирена Дочева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
