По стъклото една сълза,
бавно, тежко се стича.
От очите ми избяга тя
и там за утеха се спря.
А стъклото безразлично ледено,
в прозрачно чувство безвременно,
от сълзата застина в усещане трудно,
лицето му бледо изгоря ужасно.
Тази самотна сълза, наситена с болка,
безмилостно стъклото попари,
от нея сърцето му – не издържа,
взривно за миг се пропука леда.
© Ирена Дочева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
