limeruna (Йоана)
565 3355

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Горите помнят 

© Йоана Все права защищены

Комментарии

• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-10-22T00:05:02+03:00
  Тежко на поетите
  щом са сълзливи
  в горите от чувства
  стават страхливи.
• valcanyon (Валентин Миленов)

  2017-10-10T08:07:42+03:00
  Много истинско стихотворение!
• Веси_Еси (Еси)

  2017-10-10T07:44:41+03:00
  В любими. "Поетът душата изчиства и пада в пенлива сълза..."!!!
  Поздравления, Йоана!
• Burns

  2017-10-10T00:34:28+03:00
  Красиво!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2017-10-09T15:41:56+03:00
  Между многото шумове дочух твоя прекрасен поетичен глас... поздравления, Йоана..
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2017-10-09T15:02:48+03:00
  Прекрасно е, Йоана!
• vega666 (Младен Мисана)

  2017-10-09T11:02:05+03:00
  Почерпвайки вдъхновение от текста ми: "Не съм един от вас", и вероятно от последния му куплет:
  
  "Поетите са винаги самотни.
  Далече са от блудните тълпи.
  Поетът хвърля нощем земна котва
  в море от звездно слово, без да спи.",
  
  си написала много красиво и образно стихотворение, Йоана. То е сякаш аналитичното продължение на моето. Поетите бродят самотни из безизходните гори на настоящето
  
  "и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа..."
  
  Тези гори са като бръшляна, постепенно обвиват всичко и го покриват със забрава, достигайки дори и до небето:
  
  "Морето от мънички чувства покрива небето с гори."
  
  Убеден съм, че това кратко твое стихотворение би харесало страшно много на Федерико Гарсия Лорка, защото е сравнимо по изящество единствено с неговата поезия. За това свидетелства и последният ти стих:
  
  "Поетът душата изчиства и пада в пенлива сълза..."
  
  Поставям творбата ти в Любими и ти благодаря, че ме удостои с вниманието си!