Поетите имат мечтите, забулени тихо в съня,
и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа...
Поетът полита от слово и пада в пенливи вини.
Морето от мънички чувства покрива небето с гори.
И нямало лек за съдбите, но имало топли неща...
Поетът душата изчиства и пада в пенлива сълза...
© Йоана All rights reserved.
щом са сълзливи
в горите от чувства
стават страхливи.