Води своето детенце,
малко шарено сърненце
сред дърветата го скрива,
бърза тя е и плашлива,
хапва пролетна тревичка
и нарича се? (Сърничка).
Рижото кожухче меко,
всички виждат, от далеко,
кукувицата щом кукна,
тя към курниците хукна.
Шаро лавна и я слиса,
знаеш, че е? (Кума Лиса).
Най е мъдър той в гората,
гледа изнад очилата,
ако трябва ти съвет,
него търсиш най- напред.
Знае всеки ученик -
той е (бухалът) умник.
Пролетта събуди всички,
животинки и пчелички.
Грее шапката му ярко,
сам-самин стои? (Гъбарко).
Вятърко в клонака спира,
този стих му рецитира.
© Надежда Ангелова Все права защищены